Начало
Патрон на училището История на училището Училищни новини Училищен Химн Електронен дневник

Clock


Информация
  Учебен план
  Учебници
  Училищна Библиотека
  Седмично разписание
  Прием на ученици
  Извънкласни дейности
  Дарители
Ученически постижения
  Математика
  Информатика
  Български език и Л-ра
  Физика
  Биология и география
  Химия
  Изобразително изкуство
  Физическо възп. и спорт
Персонал и ученици
  Ръководство
  Педагогически персонал
  Непедагогически персонал
  Ученици

Патрон на училището

Христо Смирненски

(1898-1923 )

       Големият български поет Христо Смирненски (Христо Димитров Измирлиев ) е роден на 17.09.1898г. в македонския град Кукуш. Баща му, сладкар по професия, участва в борбите за македонско освобождение.

       Малкият Христо расте буден, жизнерадостен, обича да слуша приказки и песни и да ги преразказва, сам съчинява малки стихотворения .

      След като завършва ІV клас през 1908г., по препоръка на лекарите Христо е изпратен в София при дядо му по майчина линия. Вуйчо му, Владимир Попатанасов-Пепо, е известен поет и художник. Юношата с интерес слуша разговора на литературни и политически теми, рови се в богатата библиотека на вуйчо си.

      През 1910г. Христо се връща в родния си град. Той говори на чист книжовен език, проявява осведоменост върху литературните събития.

      През 1913г. избухва междусъюзническата война и семейството на Мицо Измирлиев напуска окупирания Кукуш. Бежанците се установяват в София, където Христо се записва в Техническото училище. За да помогне на близките си, той продава вестници, а през лятото пътува из страната с технически бригади.

      През 1915г. Христо започва да сътрудничи на хумористичния вестник „Кво да е”, където свои творби помества и по-големият му брат Тома.

      Отприщва се изумителна творческа енергия на Христо и той публикува свои творби в хумористичните издания  „Българин”, „Барабан”, „Сатър” и др., където се подписва  с различни псевдоними, най-известният от които е Ведбал.

      През 1917г. заедно с група ученици Смирненски започва да издава хумористично списание „Смях и сълзи”.

      Но училищната година завършва и Христо се записва през 1917г. във Военното училище.

      През следващата 1918г. известният вече хуморист Ведбал издава и първата си книга  „Разноколибрени въздишки в стихове и проза”.

      Поетът ненавижда военщината и войната. Той напуска военното училище. Световната война е разрушила всички илюзии, революцията в Русия е родила нови надежди. Мнозина в ония години вярват, че всеобща революция ще донесе всеобщо щастие. Плод на тази вяра е стихосбирката на Христо Смирненски „Да бъде ден!”. Авторът и става един от най-популярните поети.

      През 1922г. Смирненски се разболява тежко от туберкулоза. До последния си дъх поетът твори. Неговите последни творби „На гости у дявола” и „Приказка за стълбата” изразяват зрялост и мъдрост.

      Смирненски умира на 18 юни 1923г. Той запазва надеждите си, че дните, които идат ще бъдат по-добри.



© 2007 Официален уебсайт на ОУ "Христо Смирненски" - Ямбол | Начало | За Контакти | Галерия